Анна Тод
След щастливия край (85)

Хардин

Една година по-късно

Точно бяхме решили да спрем за малко с опитите и надеждите да имаме бебе. Поне да спрем да чакаме всеки месец и да следим графика с овулацията й.

Беше зима, помня всичко много добре. Теса се втурна в кухнята, трептяща от щастие. Косата й бе прибрана в елегантно кокче, носеше тясна розова дантелена рокля. Гримът й беше по-особен, не можех да разбера какво точно, но изглеждаше различна. Сияеше и вървеше към мен. Седнах и я притеглих в скута си. Тя се облегна върху мен. Косата й миришеше на ванилия и мента, тялото й беше така меко и съблазнително се допираше до моето. Притиснах устни към врата й, тя въздъхна и сложи ръце на коленете ми.

— Здрасти, бебо — казах, впивайки устни в кожата й.

— Здравей, татенце — прошепна тя.

Наклоних глава и я изгледах. Винаги, когато ме наречеше така, пенисът ми реагираше на секундата. Тя плъзна ръце по бедрата ми.

— Татенце, а? — гласът ми беше плътен и дрезгав, а тя се засмя някак глупаво, съвсем не на място.

— Не татенце в перверзния смисъл. Мръсник! — засмя се и ме перна между краката, а аз я хванах за раменете и я накарах да ме погледне.

Лицето й отново грееше, а аз не разбирах какво се опитва да ми каже.

— Виждаш ли това?

Бръкна в предния джоб на роклята си и извади някакъв лист. Не разбрах. Естествено. Но все пак нека не забравяме, че винаги съм бил известен с това, че не разбирам важните неща от първия път. Тя разгъна хартията и я сложи в ръката ми.

— Какво е това? — попитах. Гледах с недоумение написаното на листа.

— Тотално проваляш момента — скара ми се набързо тя.

Засмях се и вдигнах листа към лицето си.

— Тест на урина: положителен — прочетох на глас. — Мамка му!

— Мамка му? — засмя се тя, но вълнението в синьо-сивите й очи бе помитащо. — Страхувам се дори да се зарадвам — каза много забързано.

Хванах я за ръката, листът беше между дланите ни.

— Не се страхувай — отвърнах. Целунах я по челото. — Не знаем какво ще стане, така че можем да си се вълнуваме колкото си искаме.

— Имаме нужда от истинско чудо — кимна тя, но шегата й прозвуча съвсем сериозно.

Седем месеца по-късно ние се сдобихме с едно истинско русо чудо.

Емъри.