Анна Тод
След щастливия край (44)

Теса

— Ню Йорк е най-красивият град на света, Теса. Невероятен е. Живея там от пет годни и все още не съм видяла всичко. Обзалагам се, че цял един живот няма да ми стигне да го разгледам и опозная добре — казва София, докато търка една загоряла тава.

Забравих за сладките. Бях прекалено изгубена в мислите си, след като чух арогантните думи на Хардин, и не забелязах кога димът е започнал да излиза от фурната. Едва когато Карен и София се втурнаха в кухнята, видях изгорелите сладки. Никой не ми каза нищо лошо, никой не ме упрекна. София изхвърли изгорялото тесто, сложи тавата под студената вода и започна да я търка.

— Сиатъл е най-големият град, в който съм била, но съм готова за Ню Йорк. Трябва да се махна оттук — казвам, но лицето на Хардин просто не иска да изчезне от съзнанието ми, колкото и убедително да звучат думите ми. Карен се усмихва и налива по чаша мляко.

— Живея близо до Нюйоркския университет, така че мога да те разведа, ако искаш. Винаги е от полза да познаваш някого, особено в такъв голям град.

— Благодаря — казвам искрено.

Ландън ще е там, но ще е объркан и изгубен в големия град. Точно като мен. Така че и двамата имаме нужда от приятел. Мисълта да живея в Ню Йорк ме смущава, притеснява и вълнува. Предполагам, че всеки се чувства така, когато се мести да живее на другия край на континента. Ако Хардин заминаваше с мен… Поклащам глава да се отърся от мисълта. Не успях да го убедя да дойде с мен в Сиатъл, а ако му кажа за Ню Йорк, ще ми се изсмее в лицето. А той приема всичко, което е свързано с мен, като даденост. Затова си мисли, че ще му простя… защото преди винаги съм го правила.

— Е, да пием за Ню Йорк и за новите приключения — усмихва се Карен и вдига чашата си с мляко за тост. София също е усмихната, но аз не мога да спра да си повтарям думите на Хардин.

Ще ми прости. Винаги ми прощава. Ще видиш.

Страхът да се преместя на такова огромно разстояние намалява с всяка дума, с всяка сричка, с всеки звук в това изречение. Сякаш всяка буква е шамар в лицето ми, камшик по почти лишената ми от достойнство душа.