Анна Тод
След щастливия край (34)

Хардин

Ноа е толкова досаден, наистина не знам как Теса го е търпяла през всичките тези години. Започвам да си мисля, че се е криела в парника от Ноа, а не от Ричард. И ако случаят е такъв, напълно я разбирам. Изкушавам се да ида там и да се покрия зад някой храст, за да не се налага да го гледам и слушам.

— Не мисля, че беше добра идея да се обаждаш на това момче точно сега — казва Ноа от дивана срещу огромната всекидневна на родителите си. — Никак не ми харесва. И теб не харесвам, но той… той е в пъти по-лош от теб.

— Млъкни — отвръщам почти страдалчески и се залавям с обичайното си през последните три дни занимание: да гледам странната възглавничка върху фотьойла, от който почти не съм мърдал.

— Просто казвам. Не разбирам защо му се обади, при положение че го мразиш толкова много.

Наистина не знае кога да спре. Мразя този град! Как е възможно да няма хотел в радиус от двадесет километра.

— Защото… тя не го мрази — въздъхвам раздразнено. — Тя му има доверие, макар че не трябва. Сега й е нужен приятел. Трябва да има някой до нея, щом като не иска да ме вижда.

— Ами аз? Или Ландън? — Ноа взима кутия със сода. Дори начинът, по който я отваря, е трудно поносим.

Не искам да казвам на Ноа за притесненията си, че Теса ще хукне обратно към него, защото ще предпочете една стабилна връзка с чистичкия Ноа… пред каквото и да е с мен. А що се касае до Ландън, е, никога няма да го призная пред него, но сега ми се иска да бъде мой приятел. Имам някаква потребност от него. Всъщност много голяма потребност да бъде до мен, защото с изключение на Теса си нямам никого другиго. А Теса… нея дори я нямам, следователно не мога да си позволя да загубя и Ландън.

— Аз пак не разбирам. Ако я харесва, защо искаш да е край нея? Ти си ревнив мъж и си вещ в изкуството да крадеш чуждите приятелки.

— Ха-ха.

Въртя очи и се заглеждам през скъпарските прозорци. Къщата на семейство Портър е най-голямата на тази улица. Може би е най-голямата в целия лайнян град. Не искам Ноа да остава с грешно впечатление. Все още го мразя и му позволявам да се навърта около мен, защото Теса иска пространство, но не желая и да се отдалечавам прекалено много.

— Как така изведнъж започна да ти пука за мен? Защо го играеш мил и дружелюбен? Знам, че ме мразиш така, както те мразя и аз — казвам. Поглеждам глупавата му жилетка и официалните обувки. Какво повече да добавя?

— Не съм загрижен за теб, а за Теса. Искам да е щастлива. Отне ми много време да преодолея всичко, което се случи между нас, защото бях свикнал с нея. Беше ми удобно и спокойно с нея, а и тя се чувстваше така. Затова не разбирах как е възможно да предпочете някого като теб. И все още не разбирам. Виждам колко се е променила, откакто те познава. Не към лошо, напротив. Промяната у нея е положителна — уточнява. Тук даже ми се усмихва. — Е, може би с изключение на тази седмица.

Как е възможно да мисли за мен така? Та аз не съм направил нищо за нея. Само я наранявам. От мига, в който нахлух с челен удар в живота й.

— Е, стига толкова сприятеляване за днес. Благодаря ти, че не се държа като задник.

Ставам и отивам в кухнята, където майката на Ноа разбива нещо с миксера. Откакто съм тук, не мога да спра да се изумявам и да се забавлявам от сърце и душа с начина, по който реагира всеки път, когато е в една стая с мен — не е в състояние да върже едно изречение и постоянно стиска кръстчето на верижката на врата си.

— Остави майка ми на мира или ще те изхвърля — казва със смях Ноа. Почти се засмивам с него. Да, ако Теса не ми липсваше толкова много, бих се смял с тъпото копеле. — Ще дойдеш на погребението, нали? Може да се качиш при нас. Ще тръгнем след около час — предлага Ноа. Думите му ме карат да се закова на място.

— Не, не мисля, че идеята е добра.

— Защо не? Ти плати за всичко. Ти му беше приятел. Нещо като приятел. Смятам, че трябва да дойдеш.

— Престани да говориш за това и помни, че съм те предупредил да не разправяш наляво-надясно, че аз съм платил — заплашвам. — С една дума, не го казвай пред никого.

Ноа върти сините си очи, а аз отивам в кухнята да тормозя майка му, за да не мисля, че Теса и Зед са под един покрив.

Как направих такава глупост?