Стивън Кинг
Дума Ки (98)

III

Отново ми предложи да ме откара в „Розовата грамада“ с количката за голф. Отвърнах му, че пешеходните разходки са източник на удоволствие за мен, но не бих отказал чаша сок, преди да поема към къщи.

Обичам прясно изцедения сок от флоридски портокали не по-малко от всекиго, обаче тази сутрин поисках напитката по съвсем друга причина. Уайърман ме бе оставил в малката стаичка в края на остъкления централен коридор, който излизаше на брега. Беше я приспособил за свой кабинет, макар че не разбирах как един човек, неспособен да чете по-дълго от пет минути, ще води кореспонденция и ще преглежда сметки и договори. Предположих — и това ме трогна, че най-вероятно Елизабет му е помагала, преди състоянието й да се влоши.

Когато дойде закуската, надзърнах в тази стаичка и забелязах сивата папка върху преносимия компютър. Вероятно Уайърман го бе ползвал тези дни. Отворих папката и взех една рентгенова снимка.

— Голяма чаша или малка? — провикна се от кухнята Уайърман и така ме стресна, че едва не изпуснах снимката.

— Средна! — извиках в отговор. Пъхнах снимката в платнената си торба и затворих папката. Пет минути по-късно вече се тътрех обратно към къщи.