Стивън Кинг
Дума Ки (92)

X

Бях доста уморен от шофирането (и интензивния, прекаран сред толкова хора ден след месеците на уединение), но и дума не можеше да става за лягане, а още по-малко пък за спане. Проверих електронната поща — имах писма от двете си дъщери. Мелинда беше получила стрептококова инфекция и както винаги приемаше болестта като лично оскърбление, а Илзе ми изпращаше интернет-адреса на вестник „Ситизън Таймс“, който излизаше в Ашвил, Северна Каролина. На сайта намерих възторжен репортаж за концерта на „Колибри“. Бяха свирили в Първа баптистката църква и паството крещяло „Алилуя!“. На снимката се виждаха Карсън Джоунс и някаква русокоса красавица, които се гледаха влюбено. Под фотографията пишеше: „Дует на Карсън Джоунс и Бриджит Андрейсън при изпълнението на «Колко си велик».“ Дъщеря ми бе написала: „Изобщо не ревнувам.“ Хммм. Силно се съмнявах.

Подготвих си сандвич с пушен колбас и сирене (три месеца на Дума Ки и още не можех да се наситя на саламите) и се качих на горния етаж. Погледнах картината „Момиче и кораб“, която би трябвало да се нарича „Илзе и кораб“. Замислих се за Уайърман, който ме питаше какво рисувам напоследък.

Замислих се и за странното съобщение, който бе оставила Елизабет на телефонния ми секретар. За тревогата в гласа й. За съвета, който ми бе дала.

Внезапно ми хрумна нещо и аз слязох обратно по стълбите — движех се възможно най-бързо, въпреки риска да падна и да се пребия.