Дерек Ланди
Смъртта на светлината (107)

107.

— Дани. Дани.

Дани отваря очи. Някой е зад гърба му, държи го, обвил ръце около краката му, поемайки тежестта.

— Стефани? — промърморва.

— Можеш да ми викаш и Валкирия — казва тя. — Можеш ли да си вдигнеш ръцете и да ги откачиш от куката?

Дани прави грешката да погледне нагоре. Река от щипеща пот се влива в очите му и го заслепява. Стиска зъби и се опитва да се освободи.

— Не мога да си мръдна ръцете — казва.

Тя го пуска и пълната му тежест увисва отново на китките. Той се залюлява леко, достатъчно да я види как притичва до колелото на стената, когато отваря едното око. Стефани, или Валкирия, облечена в черно, поти се в жегата, но без да изглежда особено притеснена от това.

— Чакат те — казва той. Боже, колко е жаден. Думите излизат мудно и тежко. — Това е капан.

— Аха — отвръща тя, — носи всички белези на капан. — Зарязва колелото и се връща при него. — Ама че място, а? По-голямо е отвътре. Като ТАРДИС^[1]. Не гледай. — Тя вдига ръка. — Ще светне доста ярко.

Той затваря очи, но не докрай и вижда бяла мълния, която излиза с припукване от пръстите й. Мълнията удря веригата и той внезапно започва бясно да се люлее. Поглежда нагоре. Веригата е обгорена. Вижда ясно повредената брънка.

— Извинявай — казва Валкирия, протягайки ръце да спре люлеенето. — От известно време не съм го правила. Още един удар и би трябвало…

Огромна фигура се втурва през вратата, Дани изкрещява предупредително, но е твърде късно. Джеремая замахва с огромен чук към ребрата на Валкирия. Ударът я вдига странично.

— Господин Гант! — кряка Джеремая. — Тя е тук! Тя е тук!

Валкирия се опитва да се изправи. Диша тежко. Джеремая изобщо не й оставя време да се съвземе. Чукът отново заиграва и я уцелва точно между плешките. Валкирия пада.

— Господин Гант! Хванах я! Хванах я, господин Гант!

Внезапно замлъква и придобива вид на човек, току-що осенен от някаква идея. Обляга чука на стената, хваща Валкирия за яката на якето и тръгва да я влачи навън. Изненадващо, Валкирия все още е в полусъзнание, но не е в състояние да се бори. Последното, което вижда Дани, са ботушите й.

Започва да се люлее силно, рита и се гърчи. Счупената брънка се огъва малко. Той продължава да се усуква и ръмжи от положените усилия.

Спира, щом чува стъпки. Мигове по-късно, Гант влиза с усмивка на лице, усмивка, която се стопява, когато осъзнава, че Дани е единственият човек в помещението.

— Къде са? — пита.

Дани се люлее насам и натам, но не отговаря. Гант го фиксира с поглед.

— Тя е тук. Ползата от теб привършва. Позволи си още няколко минутки живот и ми кажи къде отидоха.

— Джеремая я отведе — отвръща Дани. — Натам.

Гант се намръщва, което не предвещава нищо добро и излиза от къщичката.

Дани рита с крака, вдига ги отпред, после ги запраща назад. Започва да се люлее напред и назад. С всяко люшване рита все по-нависоко. Веригата изскърцва. Ритник напред, замах назад. Ритник и замах. По-високо и по-високо. Поглежда нагоре, както се люлее. Счупената брънка разширява челюсти.

Ритник и замах. Рамото му гори. Ритник и замах. Ритник и…

Светът се накланя внезапно и без предупреждение. Счупената брънка поддава и той се сгромолясва на пода. Претъркулва се, изправя се на колене, но не може да чака горящите мускули да се успокоят. Вдига се, усещайки завръщането на ръцете си. Китките все още са в белезници, но в пръстите има боцкащо усещане. Разтяга ги, докато не се уверява, че може да хваща, след което вдига чука.

Излиза от къщичката, накуцвайки леко, и стъпва на моста, провиснал на вериги. Конструкцията се люлее под тежестта му и едва не го запраща в морето от огън. Той пресича, като полага всички усилия да не гледа надолу. Все още чува писъците.

Дани стига до платформата отпред и тръгва по металните стъпала надолу. Спира да забърше потта от очите си, после продължава до мястото, където свършват стълбите и започва решетестия под. Още стълбища и мостове се разклоняват от същото място. Отнема му миг да прецени кой е най-удачният път надолу, но щом взима решението, бързо тръгва по него.

Вдигнал чука, той приближава до една къщурка, изцяло провесена на вериги. Отвътре чува гласове.

— Дързост — казва Гант. — Дързост в най-чист вид. Щях да съм безкрайно впечатлен, ако не бях толкова разочарован.

Дани надниква вътре. Помещението е малко, с тежка, покрита с кървави петна маса до стената на отсрещния край. Валкирия е на земята и не мърда. Гант стои над нея, подпрял ръце на кръста. Джеремая стои с гръб към вратата, увесил рамене.

— Не — казва Джеремая, — просто я подготвях за теб, просто…

— Ще ти кажа какво просто правеше — сгълчава го Гант. — Щеше да я убиеш. Щеше да я убиеш и да си припишеш всички заслуги.

— Господин Гант, не, никога не бих направил…

— И ето че го направи, Джеремая. Ето те в малката ти воняща бърлога с долните ти ръце върху гърлото й. Мислиш ли, че тя би искала да умре по този начин? Мислиш ли, че някой би искал да умре по този начин?

— Не — виновно продумва Джеремая.

— Мислех, че си по-добър. Мислех, че ме уважаваш повече.

— Аз… съжалявам, господин Гант. Бях слаб. Видях я, повалих я, щях да ви я предам, щях, наистина. Обаче… обаче господин Гант, не съм убивал никого по този начин от доста време.

— Оставям те да убиваш обикновените хора. Това не ти ли стига?

Следва пауза, докато Джеремая се колебае. Дани избърсва ръце в панталона си и хваща здраво чука. Захватът му не е толкова широк, колкото му се иска, заради белезниците, но пак държи здраво.

— Какво? — раздразнено пита Гант. — Говори, по дяволите.

— Казахте ми, че мога да убия следващия — тихо казва Джеремая.

— Не си готов, Джеремая.

— Винаги казвате така — вече почти хленчи. — Кога ще бъда готов?

Гант възприема тона на разочарован родител.

— Не знам. Допреди няколко минути, щях да кажа, че скоро. Много, много скоро. Може би дори и днес. Бях толкова близо до това да ти оставя този случай. Но след това… след това нещо, Джеремая, вече не знам.

— Господин Гант — казва Джеремая и плаче, — господин Гант, съжалявам.

Дани отново наднича.

Гант гледа надолу към Валкирия.

— Искам да знам как бих могъл да ти имам доверие, Джеремая.

— Можете — настоява Джеремая. — Имате думата ми, можете.

— Не знам. Не мисля.

Гант се извръща още малко и Дани вижда възможност. Влита вътре, замахвайки. Джеремая го чува и заляга под чука, но само разчиства пътя към лицето на Гант.

А Дани сякаш е забил чука в метален стълб.

Шокът от удара измъква оръжието от ръцете на Дани, той извиква и се препъва назад. Чукът издрънчава на пода, а Гант поглежда Дани с усмивка.

Джеремая изревава, напада и поваля Дани на земята. Сборичкват се, а едрият мъжага го притиска отгоре. Дани почти няма вече сила да се бие. Джеремая изважда отнякъде нож. Дани стисва китката на Джеремая с две ръце, но не е достатъчно бърз, за да спре порязването по ръката. Борят се с острието. Гант не продумва. Дори не помръдва.

Търкалят се по пода, Дани открива запаси от сила, за които дори не е подозирал. Гант не следи боя. Просто стои, усмихва се и не помръдва.

Не, всъщност не, помръдва. Само че много, много бавно.

Докато се бори с Джеремая, Дани се сеща за хората на бензиностанцията — мъртвите тела натрупани едно върху друго в склада. Откъде беше намерил време да свърши всичко това, освен ако…

Гант каза, че тази къща е магия. Дани не знае нищо за магията, но това място определено противоречи на разума. Валкирия изстреля някаква странна светлина от ръцете си, а самият Гант дори не мигна, когато чукът се стовари върху лицето му. Добре, значи тази къща наистина е магическа, а Гант и Валкирия също са магични, тогава може би и Джеремая е такъв. А както изглежда, неговата магия представлява умението да изпълнява убийствата си, докато светът се забавя около него. Идеалната сила за сериен убиец.

Дани отново се концентрира върху ножа. Силата на Джеремая го оставя без дъх, с всяко издишване. Сега вече разчита на тежестта си, за да държи ножа на позиция — спестява си енергията за един последен удар. Пот се търкаля по челото на Джеремая и капе по лицето на Дани, по стиснатите му зъби. Дани се обръща и те се търкулват, само за миг Дани се озовава отгоре, но после Джеремая отново ги преобръща. Главата на Дани се удря в крака на Валкирия. Върхът на ножа задява гърдите му.

Дани усеща как острието навлиза вътре. Усещайки, че моментът му е дошъл, Джеремая ръмжи и пъшка, и натиска навътре, но Дани го изненадва като удържа ръката му и двамата се стискат, борят и стискат отново, а Джеремая отслабва пръв.

Дани го избутва от себе си, качва се отгоре, а Джеремая диша тежко и пищи, сякаш не му се играе повече. Дани избива ножа от ръката му и просто ей така, нормалното време се възцарява отново около тях.

Гант се обръща, усмивката му бързо се превръща в злобно озъбване, а Дани усеща как го вдигат от пода. Валкирия го е хванала.

— Бягай — казва тя.

Той бяга. Тя е точно зад него. Тичат по люлеещия се мост от вериги и брънки. На два пъти кракът на Дани пропада и увисва над огъня и на два пъти Валкирия се налага да го издърпва нагоре. В другия край стигат до спираловидно стълбище и тръгват нагоре.

— Не мога — пъшка Дани.

— Налага се — казва Валкирия.

Той се спъва и пада, удря коляното си и изгаря ръцете си на горещия метал, но продължава да крачи. Когато стигат върха, краката му са като желе. Валкирия обгръща кръста му с ръка и на практика го носи по-натам. Една далечна част от съзнанието му си прави труда да оцени силата й.

— Объркана съм — казва тя. — Някаква идея как да се измъкнем оттук?

Той се оглежда, после сочи към далечната платформа.

— Ето там, мисля.

Тя оглежда мястото, за да открие най-бързия път през пътеките и мостовете.

— Сетих се — казва и тръгват отново.

Дани се оставя да го водят. Прекалено е изморен за друго, освен да следва на сляпо. Валкирия е експертът. Тя е воинът. Той е просто някакво момче.

Прекосяват поредния висящ мост и почти стигат до платформата, когато Гант се изкатерва върху противоположния край по някаква стълба.

Валкирия протяга ръка. Стисва зъби, концентрирана до крайност, и онази мълния отново се изстрелва напред. Удря Гант директно в гърдите, прогаря ризата му, но той така и не спира да се усмихва.

— Боя се, че не можете да ме победите — извиква им той, приближавайки се. — Но ако се предадете сега, ви обещавам да направя смъртта ви сравнително безболезнена.

— Назад — прошепва Валкирия.

Дани тръгва по стъпките си назад, а висящият мост се люлее. Стига до последната платформа и поглежда обратно. Ръцете на Валкирия светят в бяло, но вместо да изстреля мълнията към Гант, тя сграбчва веригите на моста. Чува се пукот, когато се пречупват, мостът се накланя и се огъва, а Валкирия се обръща и скача, докато конструкцията рухва. Дани я улавя.

Поглеждат назад към другата платформа, към Гант, който поклаща глава с любопитно удивление. Преспокойно започва да се изкачва по друго стълбище.

— Преди беше лесно — промърморва Валкирия. — Застрелваш някого, а той пада. Обикновено. А този… този не можеш да го раниш.

— Не — казва Дани, — можеш. Мисля. Чух го. Преследваха онази жена, имаше бой, а аз чух Гант, разбираш ли, страдаше от болка. Не много… но определено го болеше.

Валкирия забърсва челото си с ръкав. Якето изглежда свежо и сухо, за разлика от подгизналата тениска на Дани.

— Е, определено не изпитва никаква болка тук вътре.

— Той твърди, че е господар на крепостта си.

Валкирия го поглежда.

— Може би там е работата. Не можем да го победим в собствения му дом.

— И какво ще правим?

— Ще го изкараме навън.

Тя поглежда отново към пресичащите се пътеки и избира нов маршрут. Дани тича сам до следващото стълбище, но се налага тя да му помага, за да ги изкачи. Щом стигат върха, се озовават на същото ниво като вратата за навън.

Валкирия води напред по един висящ мост. Дани е след нея — движи се бавно, но методично, стиска веригите, уверявайки се, че краката му няма да се хлъзнат по ръба. Това е най-дългият висящ мост и се люлее драматично на всяка крачка.

— Хъх — казва Валкирия. Спряла е да върви и оглежда района. — Не го виждам.

Дани спира зад нея, благодарен за възможността да си поеме малко дъх.

— Ти виждаш ли го? — пита Валкирия.

Дани изпъшква, поклаща глава, без наистина да си направи труда да се огледа. Трябва само да стигнат до платформата в другия край, да минат през къщурката, в която беше окован, и да прекосят пътеката към вратата. Почти са там. Почти навън.

Валкирия изругала и го избутва, а Дани извиква и пада, като почти излита от моста, когато една тъмна фигура прелетява над тях, кикотейки се весело.

Кадавъръс Гант се люлее като Тарзан от една верига и отново лети към тях.

Валкирия сграбчва ръцете на Дани и го издърпва. Гант минава отново, а дългите му пръсти на косъм се разминават с тениската на Дани. Маховото движение го отнася нависоко, а той скача като цирков акробат, улавяйки друга верига, и се залюлява под различен ъгъл. Този път, когато минава, изритва парапета, мостът се измята и Валкирия едва не пада долу. Дани се хвърля към нея, ръцете му сграбчват якето й и я изправят. Тя изпълва въздуха с цветисти ругатни, а Дани я пуска. После нещо се вкопчва в яката на тениската му и го събаря.

Валкирия се завърта и хваща верижката на белезниците му. Внезапното спиране е неочаквано и Гант изръмжава от изненада над него.

Дани виси във въздуха между двамата. Под него няма нищо, освен огън.

— Мога да стоя така безкрайно, млада госпожице — подвиква Гант през смях. — А ти?

Свободната ръка на Валкирия сияе. Надига се мълния и се изстрелва напред, разтрисайки веригата, от която виси Гант. Той я пуска и Дани пада. Валкирия се стяга, Дани отново спира неочаквано, а болката в рамото изпраща ярки проблясъци пред погледа му. Виси там, без да посмее дори да извика. Вижда Гант с крайчеца на окото си, а той леко се полюшва отгоре им.

Дани не знае как го удържа Валкирия, но тя го прави. И, най-невероятно — започва да го издърпва обратно.

Докато се потят и се мъчат, Гант наблюдава. Когато става ясно, че Дани ще успее да се изкатери сам върху моста, той въздъхва, оглежда се и започва да се катери по веригата нагоре към мрака.

Дани се изправя. Всяка частичка от тялото му трепери.

— Хайде — казва Валкирия. Той кима зашеметено и тръгва подире й.

Стигат до платформата. Краката на Дани се предават. Опитва се да се изправи преди Валкирия да забележи, но тя хвърля поглед назад.

— Добре съм — казва той.

— Почти стигнахме.

— Знам. Добре съм — Изправя се, усмихва й се, за да я убеди, че всичко е наред и в този момент очите му се разширяват.

Валкирия се обръща, докато Джеремая препуска към нея.

Замахва срещу нея с нож. Дани отново се изненадва колко е бърз, но Валкирия не се опитва да избегне удара или да отскочи. Вместо това го посреща, като върви право срещу него, обвивайки лявата си ръка около неговата ръка, която държи ножа и неколкократно го удря с дясната длан в лицето. Носът на Джеремая се разцепва, устните цъфват, навсякъде пръсва кръв. Ножът издрънчава върху металния под. Валкирия подсича краката му и той се стоварва тежко, мрънкайки като глезено дете. Посяга нагоре, сграбчва я за косата и я мята долу върху себе си. Ръцете му обгръщат шията й. Започват да се замъгляват.

Актът на убиването — този път видян от външната страна. За Дани — мъглявина от движения. За Валкирия — битка, която продължава безкрайно.

Дани се хвърля напред да помогне, но размазаните образи вече не са там. Зад него се чува скърцане и той се извърта. Валкирия лежи на края на платформата, стиска ръката на Джеремая, докато онзи виси над морето от течен огън.

— Помощ! — крещи Джеремая.

Но тежестта му, плюс потта, се оказват твърде много и той се изплъзва от хватката на Валкирия и изчезва с писъци сред пламъците отдолу.

Валкирия не помръдва от мястото си за миг, после се изправя. Избърсва ръка в панталоните си.

— Не!

И двамата се извръщат при крясъка. Кадавъръс Гант стои на една по-висока платформа, а в ръката му виси верига.

— Дани — казва Валкирия. — Трябва да се махаме…

Не успява да каже „сега“. Гант се мята със силен замах. При най-високата точка се пуска и за миг на Дани му се струва, че няма да уцели къщурката, но той се стоварва върху нея, като се бори за опора преди да се плъзне надолу. Пръстите му потъват в повърхността. Изкачва се на покрива, после се спуска на пътеката и тръгва с широки крачки към платформата.

— При първа възможност — прошепва Валкирия на Дани — се омиташ оттук.

Дани поклаща глава.

— Няма да те оставя.

— Излизаш навън и отиваш за помощ — казва Валкирия и тръгва към Гант, а ръцете й сияят.

Изстрелва мълнията, а Гант минава през нея сякаш е нищо. Удря я и тя се завърта около оста си.

— Ще ти изтръгна сърцето — заявява Гант.