Дерек Ланди
Смъртта на светлината (105)

105.

Флетчър примигна.

— Сработи ли?

Касандра се свлече, а Скълдъгъри я хвана. Финбар колабира, а Флетчър забеляза, едва когато чу тупване до себе си.

— О, — рече. — Извинявай.

Финбар измънка нещо и немощно махна с ръка.

Флетчър отново погледна нагоре към мястото, където току-що се беше затворил порталът. Където беше изчезнала Даркесата.

— Победихме ли я?

— Не я победихме — отговори Скълдъгъри. — Измамихме я. Има разлика. Всички да се хванат.

Джофри и Филомена протегнаха ръце. Бяха пребледнели. Слаби. Онова, което току-що бяха направили, им беше взело много. Флетчър се увери, че всички са свързани, а после ги телепортира в Медицинското крило.

Валкирия първа ги видя, разбира се, и се изправи в леглото си, като се опита да избута родителите си и Синекдох от пътя, но на лекарката не й минаваха такива.

— Ти не мърдаш оттук — строго каза тя.

Флетчър и Скълдъгъри се приближиха. Валкирия имаше ортопедична яка на врата, а лицето й беше подуто и покрито с нарези. Лявата ръка беше увита в нови превръзки, които пасваха идеално на превръзките по лактите й.

— Няма я — обяви Скълдъгъри.

Валкирия се опита да кимне и сви очи.

— Знам — рече. — Някак успях да я почувствам. Сякаш беше щастлива.

— Сега си има цяла нова вселена, която да завладява. Сигурен съм, че се вълнува.

Флетчър забеляза Танит в другия край на залата, седнала на края на леглото, свела глава.

— Танит добре ли е?

Валкирия се почуди как да отговори.

— Добре е. Но Били Рей Сангуайн е мъртъв. Аз… казах й за, нали се сещаш… за тях двамата. Когато тя беше с Останката. Не можех да не й кажа. Не и след като той даде живота си, за да я спаси. Реших, че трябва да е наясно с цялата история.

— Как го прие?

Валкирия поклати глава.

— Още не съм много сигурна.

Синекдох я накара да седне, вдигна блузата й и нанесе почистващ гел върху израненото й тяло.

— Имаме цял букет счупени ребра тук, които ще трябва да оправим по-късно днес — обясни докторката, — заедно със счупената ръка, мозъчното сътресение, фрактурата на черепа и вътрешните наранявания. Засега обаче, ще те превържем и ще те преместим. Трябва ни пространство, а изненадващо — ти не си от критичните случаи.

Синекдох направи знак на един асистент да довърши работата и забърза към друг стенещ пациент.

— Това ли е? — попита Дезмънд. — Даркесата я няма? Свърши ли?

Скълдъгъри кимна.

— Касандра, Финбар и другите й дадоха реалността, която искаше и после я оставиха да я напусне. В нейното съзнание ние всички сме мъртви. Нашата вселена е мъртва. Няма за какво да се връща.

— И вече няма опасност? — попита Мелиса.

— Не и от страна на Даркесата.

Мелиса изхлипа, обърна се към Валкирия и грабна здравата й ръка.

— Миличка…

— Мамо…

— Миличка, толкова се гордея с теб. Толкова… съм горда. Никой родител не е бил толкова горд с детето си, никога.

Валкирия успя да се усмихне измъчено, което някак си се стори странно на Флетчър. Асистентът приключи и Скълдъгъри помогна на Валкирия да стане.

— Идваш ли с нас? — попита майка й.

— Ще дойда — отвърна Валкирия. — Когато приключа тук.

— Стеф, моля те…

— Мамо. Флетчър ще ви заведе сега вкъщи, а аз ще се върна веднага щом доктор Синекдох каже, че мога. Все още имам неща, които да свърша тук, а искам и да видя някои хора. За днес няма да се наранявам повече, обещавам.

Мелиса се поколеба, после кимна и вдигна поглед към Скълдъгъри.

— Дължа ви извинение.

— Не — рече той, — не дължите.

— Казах някои доста ужасни неща.

— Напълно справедливо.

— О, знам, че беше справедливо — рече Мелиса, — но започвам да мисля, че добрите ви страни взимат превес над лошите. Стеф ми каза, че днес е жива, благодарение на вас.

— Може и така да е. Но и аз съм днес тук, благодарение на нея.

Мелиса върна поглед към Валкирия.

— Мога ли да те гушна? Ще те заболи ли много?

— Може малко да ме погушкаш — отвърна Валкирия, а по лицето й плъзна усмивка и то истинска. И двамата й родители я прегърнаха лекичко, но прегръдките продължиха безкрайно. След като и баща й приключи с прегръщането, отстъпи назад.

— Гордън щеше толкова да се гордее с теб — каза. — Аз се гордея. Ти помогна за спасяването на света днес, сладкишче. Хлапето, което отгледах, помогна за спасяването на света. По някакъв начин… по някакъв начин това май означава, че аз съм спасил света.

— Ако някой все още слуша — намеси се Мелиса, — бих искала да кажа, че се извинявам от името на съпруга си.

— Ще си направя тениска с надпис. Може и чаша.

Мелиса се обърна към Флетчър.

— Когато ни върнеш вкъщи, ще повръщаме ли пак?

Не можеше да лъже.

— Вероятно — отвърна.

Тя въздъхна.

Дезмънд ръчна Алис с пръст.

— И не си мисли, че съм забравил за теб, млада госпожице. Кака ти спаси света днес. А ти какво направи?

Алис се изкикоти, а Флетчър ги заведе вкъщи.