Колийн Хувър
Споделени тайни (16)

Глава 15
Обърн

Изминаха двайсет и осем дни, откакто Оуен бе осъден на три месеца затвор. Много неща се случиха за тези двайсет и осем дни.

Аз подпъхвам одеялото под Ей Джей и се навеждам, за да го целуна по челото.

— Ще те видя утре след училище, нали?

Ей Джей ми се усмихва. Всеки път, когато го прави, сърцето ми се разтапя. Той толкова много прилича на Адам. С изключение на лекия червеникав оттенък в кестенявата си коса, всичко останало е наследил от Адам, дори мимиките и маниерите.

— Ще останеш ли да вечеряш с нас?

Аз кимам и отново го прегръщам. Да се сбогувам с него и да знам, че той не спи в леглото в моя дом, е най-голямата ми мъка. Аз би трябвало да го слагам да спи в дома, в който живеем заедно.

Но каквото и да е казал Трей на Лидия, имаше ефект, защото вече идвам повечето вечери през седмицата и тя не е казала нито една лоша дума за мен.

— Готова ли си? — чувам гласа на Трей зад гърба си.

— Лека нощ, Ей Джей. Винаги ще те обичам.

Той се усмихва.

— Лека нощ, мамо. Винаги ще те обичам.

Гася светлината, излизам от стаята и затварям вратата. Трей посяга към ръката ми и преплита пръсти с моите, докато вървим към всекидневната. Свеждам поглед към съединените ни ръце и не чувствам нищо друго, освен вина. През изминалите няколко седмици се опитвах да отговоря с взаимност на чувствата, които той изпива към мен, но колкото и да се стараех, досега не се получава.

Прекосяваме всекидневната, където Лидия седи на дивана. Погледът й тутакси се насочва към ръцете ни. Тя се усмихва кратко и аз не съм сигурна какво означава тази усмивка. Трей каза, че тя изобщо не е реагирала, когато миналата седмица я е осведомил, че ме извежда на нашата първа официална среща, но аз знам, че Лидия има свое мнение по въпроса. Почти бях уверена, че тя ще бъде щастлива, защото близките ми отношения с Трей ще ме обвържат и с нея, а това намалява опасността да взема Ей Джей и да се преместя в Портланд.

— Тази вечер на работа ли си? — пита тя сина си.

Той кима, пуска ръката ми и посяга към ключа на дрешника в коридора.

— През следващите три седмици съм нощна смяна — пояснява Трей. Пъха ключа в ключалката на вратата и изважда оръжието си от касетката.

Вниманието ми се насочва от Трей към снимката на Адам, висяща на стената във всекидневната. На нея е на не повече от четиринайсет. Всеки път, когато идвам тук, с все сили се старая да не я поглеждам, но винаги съм изумена от огромната прилика на Ей Джей с баща му. Колкото повече расте Ей Джей, толкова повече от чертите на Адам виждам в него. Но мисълта, че Адам завинаги ще остане на шестнайсет, ме заставя да се питам как ли щеше да изглежда като възрастен. Ако беше жив сега, дали щеше да прилича на Трей? Дали Ей Джей ще прилича на Трей?

— Обърн.

Гласът на Трей прозвучава толкова близо, че неволно подскачам. Когато го поглеждам, той стрелва кратък поглед към снимката на Адам, сетне се обръща и се запътва към входната врата. Изглежда разочарован, че стоях тук и се взирах в снимката, а това ме кара да се чувствам донякъде виновна. Знам, че за него щеше да бъде още по-трудно, ако подозираше колко силни са все още чувствата ми към брат му.

— Лека нощ, Лидия — казвам и се отправям към вратата.

Тя се усмихва, но в усмивката й има нещо странно. Сякаш ме обвинява. Може да греша и да ми тежи на съвестта, но не мога да превъзмогна усещането, че тя изпитва негодувание към мен заради времето, което прекарах с Адам, преди той да почине. Не мисля, че й се нравеха чувствата на Адам към мен и със сигурност знам, че никак не бе доволна, задето той настояваше да прекарва толкова дълго време с мен.

И това много ме тревожи, защото независимо колко силно подкрепя тя връзката ми с Трей, аз се боя какво ще се случи, ако нещата между мен и Трей не потръгнат. Именно заради това отношенията ни все още не са официални, защото ако станат такива, аз трябва да бъда подготвена за това, което ще се случи с Ей Джей, ако двамата с Трей не издържим дълго като двойка.

* * *

Трей ме изпраща до входната врата, както прави почти всяка нощ през последната седмица. Знам, че все още чака да го поканя вътре, но аз просто не съм готова. Не съм сигурна кога ще бъда, но миналата вечер най-после му позволих да ме целуне, макар да не исках точно това. Той просто го направи. Бях отключила вратата и се извърнах към него, когато устните му покриха моите, преди да успея да се съглася или да възразя. Иска ми се да кажа, че целувката ми е харесала, но най-вече се чувствах неудобно, по множество причини.

Все още ми е неловко заради това, че бях влюбена в брат му. Може би все още го обичам и навярно това никога няма да отмине. Освен това съм притеснена от факта, че брат му е единственият мъж, с когото съм се любила. Обезпокоена съм и заради това, че Ей Джей през целия си живот е познавал Трей като свой чичо и аз не искам да го обърквам, ако нещата помежду ни станат сериозни.

Освен това съществува и проблемът с привличането. Трей определено е симпатичен мъж. Той е самоуверен и има прекрасна кариера. Но в него има нещо, което е дълбоко стаено под мускулестото му телосложение или идеално оформената му тъмна коса. Нещо, което е напълно противоположно на Адам. Нещо, което всъщност ме отблъсква.

Адам излъчваше доброта. Спокойствие. Когато бях с него, се чувствах в безопасност.

Точно същото излъчваше и Оуен и мисля, че тъкмо то ме привлече към него. Той притежава много от качествата на Адам.

Ала досега не усещам нещо подобно в Трей. Опитвам се да не мисля за това, че съм на път да се обвържа с някой, който може да се окаже лош човек. Но откакто го познавам, аз свързвам Трей с Лидия, така че може би не става дума за характера на Трей. Може би го съдя несправедливо, просто защото имам чувството, че майка му не е добър човек.

Ето защо се опитвам да приема мисълта да бъда с него. Затова миналата нощ му позволих да ме целуне, защото понякога интимността може да създаде връзка между хората, която иначе не би се появила.

Отключвам вратата и поемам бавно въздух, преди да се извърна. Опитвам се да се настроя, че искам той да ме целуне, че тази целувка може да е хубава и вълнуваща, но знам със сигурност, че няма да почувствам и частица от това, което изпитах, когато Оуен ме целуна.

Онова беше целувка.

Затварям очи и се опитвам да изтрия мислите за Оуен от главата си, но ми е трудно. Когато се свързваш с някого толкова бързо и само една целувка те кара да изпитваш такива силни чувства, не е лесно просто да забравиш всичко, ако този човек те нарани с нещо. И макар да се оказа, че проблемите на Оуен са твърде големи, за да се забърквам с тях, все още не мога да спра да мисля за него. Може би защото мъжът, когото опознах, и този, който той се оказа, просто не могат да са един и същ човек. И колкото и да се опитвам да го забравя, аз не спирам да се тревожа. Тревожа се за него. Тревожа се колко дълго ще остане в затвора. Тревожа се за ателието му. Тревожа се за котката Оуен, защото тя все още е при мен и веднага щом Оуен излезе от затвора, ще се наложи да се срещна с него, за да му я дам.

Тревожа се за това как ще успея да го скрия от Трей, защото в момента Трей мисли, че котката е на Емъри.

Освен това смята, че името й е Спаркълс.

— Утре на работа ли си? — пита Трей.

Обръщам се и го поглеждам. Той е много по-висок от мен и това понякога ме плаши. Кимвам.

— От девет до четири.

Той вдига ръка към шията ми и се навежда за целувка. Затварям очи и правя всичко възможно да се насладя на допира на устните му до моите. За секунда си представям, че целувам Оуен и се ненавиждам заради това.

Тази целувка е кратка. Трей вече закъснява за работа, така че ми е спестена неловкостта, задето не го каня вътре.

Той ми се усмихва.

— Това беше втората целувка, която ми позволяваш.

Усмихвам се.

— Обади ми се, когато утре свършиш работа — заръчва той. — Ще ги направим три.

Кимам отново и той се обръща, за да си тръгне. Отварям вратата на апартамента и влизам, но Трей извиква името ми, преди да затворя. Връща се до вратата и ме поглежда със сериозно изражение.

— Увери се, че всички врати са заключени. Чух, че Джентри е бил предсрочно освободен и не бих се учудил, ако се опита да ми отмъсти, като се появи тук.

Сякаш някой изсмуква всичкия въздух в дробовете ми и аз едва успявам да си поема дъх. Не искам Трей да види как са ми въздействали думите му, затова кратко кимвам.

— Защо ще иска да ти отмъщава?

— Защото така, Обърн. Аз имам това, което той не може да има.

Бодва ме чувство на безпокойство, защото не желая Трей да мисли, че „ме има“. И това е още едно различие между него и Оуен. Оуен никога не би казал, че „ме има“.

— Ще заключа. Обещавам.

Трей кимва и тръгва по коридора.

Аз се взирам в ключалката.

Отключвам.

Не знам защо.

Котката Оуен мърка в краката ми, затова се навеждам и я вземам на ръце, докато вървя към стаята си. Първото, което правя, което беше и първото, което сторих миналата вечер, след целувката на Трей, е да си измия зъбите. Знам, че е абсурдно, но когато се целувам с Трей имам чувството, че изневерявам на Оуен.

След като си измивам зъбите, се връщам в спалнята и виждам, че котката Оуен се промъква в палатката. Не ми дава сърце да прибера палатката, защото знам, че щом позволят на Ей Джей да пренощува някоя нощ тук, тя ще му хареса. Пропълзявам в нея и лягам по гръб. Придърпвам котката Оуен върху корема си и плъзвам нежно ръка по пухкавата козина.

В гърдите ми бушува буря от емоции. Усещам прилив на адреналин, след като знам, че Оуен вече не е в затвора и може би по някое време тази седмица ще дойде да си вземе котката. Но в същото време съм напрегната, защото не зная какво ще се случи, когато отново го видя. Ненавиждам мисълта, че навярно срещата ми с него ще ме развълнува много повече, отколкото целувките на Трей.

Котката Оуен скача от гърдите ми, когато телефонът ми сигнализира за получен есемес. Изваждам го от джоба си и отключвам екрана.

Сърцето ми заплашва да изскочи от гърдите, когато чета съобщението от Оуен.

„Месна рокля.“

Тутакси се надигам, изпълзявам от палатката, прекосявам тичешком всекидневната и отварям входната врата. Щом очите ни се срещат, имам чувството, че железен юмрук стяга сърцето ми.

Господи, колко ми липсваше!

Той нерешително пристъпва напред. Не желае да се почувствам неловко от присъствието му, но по изражението на лицето му виждам, че и той, като мен, усеща същия юмрук около сърцето си.

Отстъпвам крачка навътре в апартамента и отварям по-широко вратата в мълчалива покана да влезе. В ъгълчетата на устните му трепва лека усмивка и той бавно приближава към вратата на апартамента. Щом престъпва прага, аз се отдръпвам настрани, за да влезе вътре. Той слага ръка върху вратата и я затваря, сетне се обръща и заключва. Когато отново се извръща към мен, върху лицето му е изписана болка, сякаш не знае дали да се обърне и да си тръгне, или да ме вземе в обятията си.

Искам да направи и едното, и другото.