Стивън Кинг
Дума Ки (85)

III

Към три и половина през нощта усетих, че вече съм капнал от умора. Проснах се на леглото и спах до девет сутринта. Събудих се свеж, бодър и безгрижен. Времето също бе в унисон с настроението ми — очертаваше се първият безоблачен ден от седмица насам. Семейство Баумгартен се приготвяха да отпътуват за дома си, но аз успях да поиграя на фризби с хлапетата им, преди да потеглят. Чувствах се чудесно. Колко приятно бе да се почувствам отново като другите хора, пък макар и само за час.

Съзнанието на Елизабет също се бе прочистило от мъглата. Прочетох й няколко стихотворения, докато тя нареждаше порцелановите си статуетки. Уайърман ни правеше компания и също бе заразен от всеобщото лъчезарно настроение. Струваше ми се, че целият свят се радва на живота. Едва по-късно ми хрумна, че навярно Джордж Кенди Браун е отвлякъл дванайсетгодишната Тина Гарибалди точно когато четях на госпожица Истлейк стихотворението на Ричард Уилбър^[1] за прането Любовта ни зове към всичко земно. Бях го избрал, защото сутринта прочетох във вестника, че било най-популярното обяснение в любов по случай Деня на Свети Валентин. Моментът на похищението на Тина Гарибалди бе фиксиран с пределна точност — 15:16 според таймера на видеозаписа. Мисля, че именно тогава прекъснах четенето, за да отпия от чашата със студен зелен чай, след което отново се върнах към стихотворението, което бях открил в интернет.

Складовете зад търговския център „Кросроудс“ бяха снабдени с видеонаблюдение — вероятно с цел да се предотврати кражбата на стоки. Този път обаче те регистрираха кражба на живот. На записа, който телевизиите въртяха с маниакално упорство, се вижда как Тина прекосява контролирания от камери периметър — стройна девойка с дънки и раница на гърба. Най-вероятно е смятала да се отбие в търговския център на път за вкъщи. Убиецът излиза иззад една колона и я хваща за ръката. Тя се обръща към него и сякаш го пита нещо. Браун й кима и я повежда нанякъде. Отначало момичето не се съпротивлява, ала преди да изчезнат зад голям контейнер за отпадъци, се опитва да се изплъзне. Мъжът обаче продължава да стиска китката й и двамата излизат от обсега на камерата. Според съдебния лекар смъртта на девойката бе настъпила приблизително шест часа след отвличането, но ако се съдеше по обезобразения й труп, тези часове навярно й са се сторили цяла вечност.

„Зад отворения прозорец в утринта въздухът изпълнен е със ангели“ — казва Ричард Уилбър в стихотворението „Любовта ни зове към всичко земно“. Но не е така, Ричард. Не е.