Дерек Ланди
Смъртта на светлината (91)

91.

Чу се припукване, а сърцето й подскочи, когато телцето на малката й сестричка се отпусна. Съзнанието й се вледени. Почти разкъса ръкавицата от ръката си, без да я деактивира. Притисна счупения си пръст към символа, докато той не спря да свети, след което пусна ръкавицата на масата и грабна Скиптъра.

Силите й отново се активираха. Виждаше Скиптъра по нов начин. Видя как магията в него внезапно се разбушува, когато разпозна господарката си.

После го пусна, сграбчи Слънчевия диск и го притисна към гърдите на Алис.

— Моля те, задействай се, моля те, задействай се, моля те, задействай се, моля те…

Звездата изписука кратко, като пулс, когато премина през тялото на Алис.

И нищо не се случи.

— НЕ! — закрещя Валкирия. — НЕ! МОЛЯ ТЕ!

Тя го пренастрои с треперещи ръце, а светът наоколо се движеше едновременно твърде бързо и твърде бавно. Пренастрои го и символите започваха да светят лека-полека.

Хайде. Хайде.

Уби я.

Хайде. Задействай се. Моля те.

Ти я уби.

Звездата започна да пулсира.

И тези красиви очи се отвориха рязко, а Алис нададе вик.

Валкирия я грабна, прегръщайки я силно, силно.

— Съжалявам, толкова съжалявам, бебенце, моля те, прости ми, моля те.

Алис просто плачеше и плачеше, изплашена и наранена, а Валкирия плачеше с нея, изпитвайки едновременно облекчение и смут. Беше убила сестра си. Независимо какво щеше да направи оттук нататък с живота си, никога нямаше да избяга от факта, че съзнателно и доброволно беше убила собствената си сестра. А дори не можеше да обвини за това Даркесата.