Ричард А. Кнаак
Царството на сянката (1)

Пролог

— Ги зара! Вендо Ти Урех! Магри! Магри!

Въздухът се изпълни с пращяща магическа енергия. Облаци започнаха да се събират над града. Тъмни облаци, напомнящи не за рая, а за неговата противоположност.

— В името на равновесието — провикна се някой внезапно. — Настоявам да спрете, преди да сте предизвикали ужасяващо бедствие!

Изненаданият магьосник млъкна. Капитанът се обърна към глупака, който се беше намесил в толкова критичен момент.

Слаб, облечен в черно, мъж ги гледаше с арогантността, запазена за онези, които вярваха, че са по-висши от обикновените простосмъртни. Бледото лице на натрапника нямаше да впечатли капитана на толкова, ако не беше забелязал две неща.

Първото бяха очите с неземен сив цвят, които сякаш улавяха погледа и го задържаха. В тях командирът съзираше доказателство за собствената си смъртна природа — нещо, за което никой наемник не обичаше да мисли.

А второто нещо бяха дрехите. Черната роба и наметалото бяха обсипани със символи, пресъздаващи различни аспекти от задгробния живот, включително такива, които повечето хора избягваха.

Когато непознатият направи няколко крачки напред, капитанът забеляза странната кама, висяща на колана му. Доколкото ветеранът разбираше от подобни неща, беше издялана от слонова кост.

Мъжът принадлежеше към един от най-ужасяващите магьоснически ордени: некромантите.