- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Moby-Dick, 1851 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Невяна Розева, 1962 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 27 гласа)
- Вашата оценка:
- Сканиране
- noisy (2010)
- Разпознаване и корекция
- vasko_dikov (2010)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Херман Мелвил. Моби Дик
Второ издание
Редактор: Жени Божилова
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова
Дадена за набор 14.XII.1976 г.
Подписана за печат март 1977 г.
Излязла от печат юни 1977 г.
Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.
Издателски коли 29,82. Цена 2,53
Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
- — Добавяне
По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Глава 131
„Пекод“ се среща с „Дилайт“[1]
„Пекод“ продължаваше да се носи стремително напред; вълните и дните оставаха зад него; ковчегът — спасителен буй, се полюшкваше леко; и ето че един ден на кръгозора се появи нов кораб, твърде неподходящо наречен „Дилайт“. Когато той наближи, всички погледи се втренчиха в така наречените ножици — широки греди, поставени в някои китоловни кораби на осем-девет стъпки височина напреки над капитанския мостик, за да полагат върху тях запасните, несъоръжени или повредени лодки.
Върху ножиците на чуждия кораб се виждаха изпочупените бели ребра и разцепени дъски на китоловна лодка; но през тази отломка човек можеше сега да вижда ясно, както се гледа през оголен, полуразложен, избелял конски скелет.
— Виждахте ли Белия кит?
— Погледнете! — отвърна сухият капитан от борда и посочи с рупора си отломките от лодката.
— Убихте ли го?
— Не е изкован още харпунът, който ще го убие — отговори другият, като поглеждаше тъжно неколцина мълчаливи моряци, които зашиваха събраните краища на закръглен хамак.
— Не е изкован ли? — викна Ахав, грабна от куката приготвения от Пърт харпун и го размаха във въздуха: — Гледай, земляко, в тази ръка държа смъртта му! С кръв и светкавица е закалено това острие; и се кълна да го закаля за трети път в оня горещ извор зад перката, където Белия кит усеща най-силно проклетия си живот!
— Тогава Бог да те пази, старче… Виждаш ли това? — посочи той хамака. — Ще погребвам само един от петимата мъже, които бяха живи и здрави вчера, но умряха, преди да се мръкне. Само този погребвам, останалите бяха погребани, преди да умрат; вие плавате над гроба им. — След това се обърна към екипажа си: — Готови ли сте? Туряйте дъската на парапета и вдигайте тялото, така… О, Господи — пристъпи той към хамака с вдигнати ръце, — да възкръсне в живот вечен…
— Вдигайте платната! Рул направо! — изгърмя като мълния Ахав към хората си.
Но внезапно втурналият се „Пекод“ все пак не успя да се отдалечи достатъчно, за да не чуе плисъка на трупа във водата и да избегне зловещото кръщение от долетелите до корпуса му водни мехури.
Докато Ахав се отстраняваше от покрусения „Дилайт“, чудноватият спасителен буй, увиснал от кърмата на „Пекод“, бе забелязан от чуждия екипаж.
— Еха! Гледайте, гледайте, хора! — чу се предупредителен глас зад „Пекод“. — Напразно, земляци, бягате от тъжното наше погребение; обърнахте към нас фалшборда си само за да ни покажете собствения си ковчег!