I
III[1]
Всеки е уникален по начина, по който е изкопирал останалите и света в себе си. Това ни дава право да наречем човека личност.
Детството на човек свършва, когато осъзнае, че ще умре. А младостта му — когато спре да мечтае.
Всичко умира
Лошото и хубавото в живота на човек са като нощното небе. Звездите са хубавото, т.нар. Вакуум е лошото. Безспорно той е повече от звездите, но те се виждат, а не той…
IV
Издание:
Александър Г. Радонов. Трагедии след залез слънце. Стихове
Българска, първо издание
Редактор: Александър Хаджирадохна
Художествено оформление на корицата: Станислав Васев
Технически редактор: Куна Кондева
ИК „Жажда“, 2006 г.
ISBN: 10–954–795–167-X
ISBN: 13–978–954–795–167–9
- — Добавяне